В духа на последните няколко дни, на последния месец настроението не е никак ведро. Септември започна и приключи с много промени нито една от тях хубава. Уж всичко е за хубаво и за добро ама някак не го виждам това хубаво и добро. Нито поуките виждам, нито уроците все още. Виждам само тъгата, свършващото лято, студа, самотата и безвъзратните промени. И нещата поне за сега звучат така :
Спомени хубави, пълни със смях и усмивки... Спомени за нещо, което няма да се повтори макар че до вчера нещата бяха, както са си били винаги... Но нали няма нищо вечно?!
Обожавам гласа на Macy Gray... плътен, дрезгав,успокояващ... Песента...
И тази е като завършек на пустата. Прибираш се вкъщи и всичко е все едно и същото, но някак си по-студено, по-пусто, по-празно. Вечеряш, но топлината я няма. Сънувайки топлотата и мечтата изведнъж се събуждаш и осъзнаваш, че всичко е било само сън... Че отново се намираш в реалния свят и там отново си сам сред хората, отново ти е празно в претъпканото място...
Няма коментари:
Публикуване на коментар