вторник, 28 септември 2010 г.

Go Wild




Както винаги V Magazine правят нещо интересно. След последната корица озаглавена New York, където бяха събрани величия от модели до дизайнери през магнати и хотелиери, изразявайки мнението си за необятния New York. Разбира се, на корицата застанa Lady Gaga, която вече си мисля, че наистина е навсякъде. Явно вдъхновени от нейни, повече от екцентричен стил на обличане, както и от обувките й, дело на МcQueen, фотографа Txema Yeste и редактора Alberto Murtra правят една "half nude wild" сесия.




Пълна с цветове и едновремено с черно-бяла красота, фотографът показва именно тази "дивост", която самата Gaga излъчва. Не случаен, предполагам, е и избора на Мasha Novoselova, коята има същата лудост .






Тъмен грим и черно, в същия момент змийска кожа с отенъци на игуана,наситени цветове, диви цветя и разрошена коса като "подивяла".... Повече от красота!

Coprse Bright



Бялото какво усещане за чистота излъчва... Първото нещо като разгледах фотосесията, за което си помислих беше "Каква перфектна чистота!", второто - колко много ми харесва този размазания ефект на снимките. Фотосесията е правена от нова изгряваща звезда - Natalia Gołębiowska, чиито следващи изпълнения ще чакам с мнооогоо голям интерес. Харесва ми идеята, която е развила. Концепцията "Corpse Bright", както е кръстена и самата сесия, не е нито нещо ново, нито нещо кой знае колко оригинално. Но изпълнението е повече от добро.






Въпреки грима, който смятам, че не е на мястото си (не е задължително всичко, дори грима да е черно бял, ако на всички снимки беше без грим щеше да е идеална), въпреки цирагата, която един вид омърсява тази чистота - отново изпъква чистата белота.







Шиповете, размазаното червило, кафеза, дима, перата, черните нокти - контраст, контраст, контраст! Чист перфектен контраст!


понеделник, 27 септември 2010 г.

За хората от тук и хората от там

Чудих се дали има смисъл да напиша нещо по случай "хората от тук и хората от там". В последно време се сблъсквам с един определен манталитет на хората от "малкия град". То даже не знам дали става въпрос за това или за комплексност между човешка глупост и селяния. Грозно звучи казано така, защото аз се старая да не правя разделение кой от къде е, как е стигнал до някъде и тем подобни. Но просто не издържах и трябва да споделя. Една от любимите дейности на "баш нашичкия човек" е подлизурството. За някои хора това се превръща във втора природа, при което като трябва да излезеш от роля, толкова си влязъл в нея, че даже не знаеш как да се държиш нормално. До тука нищо ново, все пак нека не забравяме къде живеем. Така... И ти се бориш с големия град, бориш се с не харесването, с осъдителните погледи, с пренебрежителното отношение на хората, изкарваш си сам прехраната, живееш някак си, оцеляваш в тази джунгла. Думата "оцеляваш" в случая е много важна да не си помислите, че преувелича вам. Ти се "бориш" с всички сили и на всяка цена, независимо от това какво ти се налага да направиш. И накрая биваш възнаграден! След всичко сторено до тук - подмазването, лизането на този и онзи задник, че да можеш да стигнеш по-напред от другите, ти стигаш до така леляната длъжност, за която си жертвал много и сам за себе си си постигнал още повече(доста са ми смешни разни хора как се вживяват в ролите си като почнат да се възприемат на сериозно). Тогава ставаш "велик" в очите си. Ти дишаш въздуха на "по-големите", "движиш с тях", говориш си даже с тях.(Тука следва възклицанието " Ехааааааааааааааааааа"). И това те го забелязват. Ставаш още по-горд със себе си.(Интересното в случая е колко ниско можеш да паднеш.)И си мечтаеш един ден "като стана голям" да приличаш на тях. Защото все пак никога не знаеш от къде може да излезе нещо."Трябва да се възползваш от всяко едно нещо, всичко, което можеш да вземеш го вземи, използвай всяка възможност, независимо каква е тя и какво ще ти струва, но се възползвай от нея!"(звучи малко като соц. лозунг ;D). Това е един от проблемиете на нашето общество и държавата, в която живеем. Подмазваш ли се, угаждаш ли му - автоматично ставаш "мойче". И е доказано, че с това доооста далеч можеш да стигнеш. Живи примери под път и над път. Но решиш ли да направиш обратното и да кажеш "Аз ще го правя по моя си начин", пак автоматично преминаваш в другата категория. Честно казано първия метод на мен никога не ми е харесвал. Не съм го толерирала, не съм се старала да го правя умишлено да не казвам голяма дума, но няма и да го направя. Хора, колкото искаш. Характери - също.(Казано по-цинично "Някой дават дупето, други стискат, докато може"). Но точно тази черта доста ярко се наблюдава в някои определени представители на "хората от там". Най-ужасяващото е, че това се толерира и се смята за добродетел, което е повече от aпсурдно. При подобно поведение просто варианта да сме в друго положение и на друго място от това, в което сме в момента, НЯМА. Жалко е само, че малките хора, които растат сега се учат на това и го възприемат като нещо, което "трябва да направиш така, за да можеш да имаш много парички". Жалко е, че се налага да живеем на такова място, където това не само че се толерира, ами се и подстрекава. А най-жалкото от всичко е, че няма вариант това да се промени.

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Сприиии!



Сниман във Варна, с варненските хора, варненските места, женското гласче как звучи само... леко и нежно. И перфектно на място! А да говорим ли за инструментала... Песента е " като слънцето през лято, яко ми е, щот` е яко"... Харесва ми! И ето и линкче, където можете да гласувате за песничката :)

петък, 17 септември 2010 г.

Somehow naturally



Снимките на Anna Jagodzinska и Karmen Pedaru много ми харесаха, заради естествеността, която излъчват. Няма направени усмивки, пози, прекалено много грим или "наместени" снимки... Като все едно си излязъл с приятел... Снимаш, снимаш, и още снимаш, и само снимаш, и всичките излизат от хубава по-хубава точно, защото са супер естествени. Фотографът Mateusz Stankiewicz е хванал нещо толкова нормално, динамично като го е оставил просто да се случва.











Черно-бяло, шарено, приглушана светлина,размазани снимки, разходка с кучето, карам колело... До болка познато естествено!

Smooth



Усещане за лекота, спокойствие, мекота... това е настроението, което създава песничката на Tim Toh и снимките на Ricardo Dal Moro, които намерих. Сниман от Ersoy Alap за октомврийския брой на Esquire Turkey и с невероятния стайлинг на Duygu Altiparmak, тримата създават сесия с усещане за много топлина, плътност, уют богато подплатени с кафяво и неговите нюанси. Като горещ шоколад в студена вечер....





Много ми харесват цветовете, голите стени и тези покрити с вестници, светлината, това че е в кафяво всичко, и най-вече, че къдревата коса на Ricardo :D Като изкаран от книга на Изабела Алиенде, но с много вкус....






събота, 11 септември 2010 г.

when September ends...

Как две мишки смешни, излезли на разходка, посмяли се добре, поснимали поне и говорили си те в септемрийската студена вечер... :)



Marcel

Castenmiller фотографиран от Junji Hata





черно-бяло, момчето, светлината....

петък, 10 септември 2010 г.

А хората какво правят?!

Този пост е в момент на екстаз и умопомрачение! Да започваме! :Д

Докато натисках за пореден път бутона Home, на другата разубяваща щуротия наречена Facebook виждам, че Рull and Bear са качили снимки от VOGUE FASHION'S NIGHT OUT LONDON - 08/10/2010, която са организирали в магазани си в Лондон. VOGUE организира съревнование между двама блогъри-стилисти ALEXIS KNOX и PELAYO DÍAZ .

До тук добрее. Но не съвсем. Влязох в блоговете и на двама, единия се оказа, че вече съм го гледала - този на Pelayo Diaz. Негови неща съм виждала в LOOKBOOK, но не винаги са ми харесвали кой знае колко. Но какво откриих... Точно заради блогването, заради усета му към стил, той е част от всяка една седмица на модата, във всяко място по света. Точно това е невероятно! Преди известно време една моя позната - Яна направи група за Български Модни Блогъри, която ме накара да се замисля дали наистина има толкова хора в България, които да се занимават с това и колко от тях са стигнали до нивото на Alexis Knox и Pelayo Diaz? Може да ви звучи смешно казано така, но .... някои го могат и го могат добре... Не става въпрос за това дали ще си съчетаеш обувките с колана или с чантата, или пък дали ще си едноцветно или адски шарен. Става въпрос за усещане на нещата. Всеки може да хване две парцалчета и да ги съчетае по цвят. Въпроса е в това как нещо малко и нищожно, нещо, което не е марка, която да ти избоде очите като си изкараш етикета навън,може да те превърне в наистина добре изглеждащ млад човек. Иронията в нашата действителност е, че "марката" прави човека. Едва ли не си я залепяш на челото и... нищо. Продължаваш да си бъдеш все същия човечец, който си има някаква си марка и нищо повече. Както и да е, пак се отплеснах. Идеята на всичко това беше, че хора като Alexis Knox, Pelayo Diaz, Яна ме карат да се вдъхновявам и да имам надеждата, че може и да се получи. Какво? Ами ще поживеем и ще видим.... :)

Freaks

Първо тази дума ми изникна в съзнанието след като разгледах снимките. Още в самото начало, когато почнах да разглеждам модни блогове попаднах на един, в който имаше статия за това как някакъв дизайнер облякъл всичките си мъже-модели в бюстиета. И точно за това се сетих като разгледах тези снимки. Фотографът е Kim Jakobsen To, от който останах ... е трябва да разгледате сайта му и сами определете... Моделът е Gabriel Gronvik, а снимките са правени за Contributor magazinе. Списанието изглежда интересно и избора на фотограф, някак си е повече от подходящ за техния стил.









Стилист на сесията е Justine Josephs, който определено е направил нещо различно?!