За хората от тук и хората от там

Чудих се дали има смисъл да напиша нещо по случай "хората от тук и хората от там". В последно време се сблъсквам с един определен манталитет на хората от "малкия град". То даже не знам дали става въпрос за това или за комплексност между човешка глупост и селяния. Грозно звучи казано така, защото аз се старая да не правя разделение кой от къде е, как е стигнал до някъде и тем подобни. Но просто не издържах и трябва да споделя. Една от любимите дейности на "баш нашичкия човек" е подлизурството. За някои хора това се превръща във втора природа, при което като трябва да излезеш от роля, толкова си влязъл в нея, че даже не знаеш как да се държиш нормално. До тука нищо ново, все пак нека не забравяме къде живеем. Така... И ти се бориш с големия град, бориш се с не харесването, с осъдителните погледи, с пренебрежителното отношение на хората, изкарваш си сам прехраната, живееш някак си, оцеляваш в тази джунгла. Думата "оцеляваш" в случая е много важна да не си помислите, че преувелича вам. Ти се "бориш" с всички сили и на всяка цена, независимо от това какво ти се налага да направиш. И накрая биваш възнаграден! След всичко сторено до тук - подмазването, лизането на този и онзи задник, че да можеш да стигнеш по-напред от другите, ти стигаш до така леляната длъжност, за която си жертвал много и сам за себе си си постигнал още повече(доста са ми смешни разни хора как се вживяват в ролите си като почнат да се възприемат на сериозно). Тогава ставаш "велик" в очите си. Ти дишаш въздуха на "по-големите", "движиш с тях", говориш си даже с тях.(Тука следва възклицанието " Ехааааааааааааааааааа"). И това те го забелязват. Ставаш още по-горд със себе си.(Интересното в случая е колко ниско можеш да паднеш.)И си мечтаеш един ден "като стана голям" да приличаш на тях. Защото все пак никога не знаеш от къде може да излезе нещо."Трябва да се възползваш от всяко едно нещо, всичко, което можеш да вземеш го вземи, използвай всяка възможност, независимо каква е тя и какво ще ти струва, но се възползвай от нея!"(звучи малко като соц. лозунг ;D). Това е един от проблемиете на нашето общество и държавата, в която живеем. Подмазваш ли се, угаждаш ли му - автоматично ставаш "мойче". И е доказано, че с това доооста далеч можеш да стигнеш. Живи примери под път и над път. Но решиш ли да направиш обратното и да кажеш "Аз ще го правя по моя си начин", пак автоматично преминаваш в другата категория. Честно казано първия метод на мен никога не ми е харесвал. Не съм го толерирала, не съм се старала да го правя умишлено да не казвам голяма дума, но няма и да го направя. Хора, колкото искаш. Характери - също.(Казано по-цинично "Някой дават дупето, други стискат, докато може"). Но точно тази черта доста ярко се наблюдава в някои определени представители на "хората от там". Най-ужасяващото е, че това се толерира и се смята за добродетел, което е повече от aпсурдно. При подобно поведение просто варианта да сме в друго положение и на друго място от това, в което сме в момента, НЯМА. Жалко е само, че малките хора, които растат сега се учат на това и го възприемат като нещо, което "трябва да направиш така, за да можеш да имаш много парички". Жалко е, че се налага да живеем на такова място, където това не само че се толерира, ами се и подстрекава. А най-жалкото от всичко е, че няма вариант това да се промени.