сряда, 3 ноември 2010 г.

10:01

Lack of art or Lack of inspiration както ме беше питал един приятел... И двете бих казала аз! След кашата, която ти е в главата няма как да виждаш изкуство и нещо, което да те вдъхнови....
Четейки един блог сега осъзнах, че "изгубването" има прекалено много лица. Това прозвуча доста глупаво като на някое малко момиченце, което сега открива света....;D Но "изгубан" в собственото си търсене спрях да виждам нещата трезво и по същия начин. А това дори повече ме плаши от самото лутане. Въртиш се в един омагьосан кръг, от който като че ли няма измъкване. Всичко е същото, до болка познато. Нищо не се променя, хората си остават същите... променя се само състоянието им, състоянието ти, но нищо съществено. Някак си всеки се бори за себе си, но и той не знае за какво се бори. Напредваш, а всъщност си в застой. Вървиш, а тъпчеш на едно място. И си казваш "искам, искам, искам...", а реално само си искаш без да правиш нищо за него и си мислиш "е то и да искам няма как да стане"... Твърде много мисли, твърде рано... Искам просто да се "изключа", да си почина от себе си и на трезва глава да продължа.
Както съзнанието ми е с все повтарящи се неща, така и player-a ми е пълен само с това...



Feelin' good, някакъв вид спокойствие....



Другата удивителна - гласа на Lykke Li, текста.....



И трите създават едно чувство - СПОКОЙСТВИЕ!
Нуждая се от него!