Kiara

Лятно ми е ....

Противно на бурята, която днес цял ден е навънка, и най-вече на мен сама... тази песен ми харесва. Създава ми лятното усещане, въпреки лигавия привкус, който създават момченцата... Така че... The stars come out And all that counts..... I'm glad you came....

Валерий В. Пощаров

Тази ми е любимата негова фотография. Спомням си как ексцентричния Пощаров, с дългия си червен шал, идваше цял месец в Слънцоглед да прави рамките за първата си изложба във Варна. И си спомням как го чаках да дойде, защото влезеше ли в магазина всичко грейваше. И той не спираше да говори, да обяснява и разказва. И всеки път ме караше да се смея през сълзи. Също така си спомням в деня да откриването на изложбата как излязохме малко по-рано от работа, за да отидем да я разглеме. Беше в една малка, на първо виждане, галерия срещу хотел"Черно море" в една стара къща. Прекрасно! Влизайки в галерията, виждам тази снимка, в някакъв огромен размер, застанала точно срещу мен. Имах чувството, че мога да прекрача и да се разходя в същото това снежно място заедно с хората на нея.
Но как се сетих за него? От последния брой на Капитал Light. Още с отварянето му, майка ми ме вика и пита "Това не е ли на Пощаров снимката?". И това беше той ! В категорията им"Лица" разказват за откритието Пощаров в Европейския месец на фотографията в София. Впечатляващ както като личност, така и като творец, за крехките си 25 години, той има над 30 самостоятелни и колективни изложби в Европа."Той предпочита черно-белите снимки, тъй като цветът често има декоративен характер и разсейва, а това по думите му е "опасно, защото човек може да се отклони от центъра на фотографията"...
Добавям линк към самата статия и завършвам с още няколко негови снимки, които са ме впечатлили по един или друг начин.