вторник, 17 януари 2012 г.

Валерий В. Пощаров

Тази ми е любимата негова фотография. Спомням си как ексцентричния Пощаров, с дългия си червен шал, идваше цял месец в Слънцоглед да прави рамките за първата си изложба във Варна. И си спомням как го чаках да дойде, защото влезеше ли в магазина всичко грейваше. И той не спираше да говори, да обяснява и разказва. И всеки път ме караше да се смея през сълзи. Също така си спомням в деня да откриването на изложбата как излязохме малко по-рано от работа, за да отидем да я разглеме. Беше в една малка, на първо виждане, галерия срещу хотел"Черно море" в една стара къща. Прекрасно! Влизайки в галерията, виждам тази снимка, в някакъв огромен размер, застанала точно срещу мен. Имах чувството, че мога да прекрача и да се разходя в същото това снежно място заедно с хората на нея.
Но как се сетих за него? От последния брой на Капитал Light. Още с отварянето му, майка ми ме вика и пита "Това не е ли на Пощаров снимката?". И това беше той ! В категорията им"Лица" разказват за откритието Пощаров в Европейския месец на фотографията в София. Впечатляващ както като личност, така и като творец, за крехките си 25 години, той има над 30 самостоятелни и колективни изложби в Европа."Той предпочита черно-белите снимки, тъй като цветът често има декоративен характер и разсейва, а това по думите му е "опасно, защото човек може да се отклони от центъра на фотографията"...
Добавям линк към самата статия и завършвам с още няколко негови снимки, които са ме впечатлили по един или друг начин.




Няма коментари:

Публикуване на коментар