

Нищо специално до тук. Купува я фотографа Jay Maisel през 1966 година само за $102,000 (доста пари за тогавашните времена).

Но в какво я превръща... в моята мечта! 72 стаи и 35 000 квадрата се превръщат във студио, място, където фотографа може да излага произведенията си, да живее, да работи и твори.





Обзавеждането е старинно, всичко е запазено максимално автентично и точно това най-много ми харесва. Тъй като самата сграда е бивша банка, собственикът обяснява, че по пода на основния етаж, все още имало следи от местата, където са стоели кабинките на касиерките.





Някак си да се събуждаш и да заспиваш на такова място ми се струва нереално. Бих се събуждала с мисълта колко съм благодарна на всичко, че това е мое, че мога да рисувам или да снимам на това място, да живея там. Може би... някои ден като порасна и аз ще си имам такова местенце!

Няма коментари:
Публикуване на коментар