събота, 9 октомври 2010 г.

Сънищата

Какво са сънищата? Място, където всичко е наред, където си такъв какъвто искаш да си и си с този, когото искаш. Там ти си прекрасен, единствен, слаб, красив, добър, имаш приятели, всички те харесват, всичко е точно такова каквото искаш да е и реалността не те засипва, с купищата помия, както го прави всеки ден... Там ти си здрав, обичан и какво ли още не... Гледайки как прекрасната ми, неповторима баба се бори с новото си положение на човек зависещ изцяло от другите, не можещ да направи крачка и да каже кога я боли или... Наблюдавайки тежината и безисходицата, в която се намира... Тежестта в душата й, болката от новото нежелано съществуване... И идва сънят, и той я спасява от грозната действителност, в която е попаднала.Там тя отново е добре и ходи, разхожда се и прави едно от хилядите еднообразни неща, които правеше всеки ден. Готви или пък си полива цветята, може би пита сестра ми какво ще яден най-накрая или пък си мисли как може това да се случва в някой си сериал... Хубаво е да сънуваш! Чувстваш се поне на половина жив или може би изцяло? Там ги няма грешките на битието, няма го чувството на безнадежност идващо със студа и вятъра. Там всичко е някак си наред. Гледайки я как заспива с огромното желание да се събуди на другия ден и това да се окаже просто един ужасен кошмар, ме кара да се почувствам още по-зле. Защото сънищата са просто сънища. Те не са реални, а са просто плод на нашите надежди, желания, копнежи. Боли ме от това, че утре ще се събуди и всичко ще продължи да е безвъзвратно променено. И така.... Заспивайки всяка вечер с мисълта да се събудиш на следващия ден и да искаш всичко лоша да е било просто сън, продължаваме напред да се борим... С какво? Ами май с всичко или всички, или просто със себе си ?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар