събота, 4 септември 2010 г.

И то какво се получи!

Когато нещата не са предвидени се получава най-добре. Тръгваш с една идея, тя се проваля, но след това някак си се получава много по-добре от очакваното. Така онзи ден тръгнахме с ММЧС да гледаме залез от един покрив, но нещото, което открихме преди да стигнем до там беше потресаващо. Уж в този блог живеят хора, уж се поддържа, но като се разходиш малко дори във входа осъзнаваш, че нормално човешко същество не може да живее на такова място. Все едно си пуснал атомна бомба в един блок и си пуснал хората да живеят в него. Да оставим настрана мръсотията, която беше навсякъде, счупените стъкла, които просто бяха наистина навсякъде и душеците нахвърляни на ляво и дясно по земята, където най-вероятно вечер се прибира да спи някой. Наистина ужасяващо! И все пак решихме, че ще е хубаво да се приберем живи. За това решихме, че някак си по-здравословно ще е да се махнем просто от там. Докато слизахме надолу ММЧС съвсем случайно видя слънчевата светлина да минава през една пролука. И какво се получи....



Получи се в абсолютен контраст с видяното преди това. Светлина, мноогоо светлина!
Още преди да стигнем до прословутия покрив, тя ми каза "Спри! Не мърдай само!" И тадаааа....



Останалото просто няма смисъл да ви го обяснявам, защото тя стана неоправляема .... хахахааха... И тия дни ще покажа резултата. Както се казва " Всеки си има нещо негово, нещо, което трябва да прави". Със сигурност фотографията е нейното нещо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар